con.tempo 2010 - day second

teodor baev,photography

evgeni veskov,painting

antonia koleva,collages

natasha kiupova,painting

alessandro pavone, exhibition opening brussels

rosalie stevens/belgium/ and alessandro pavone/ italy/ in

rosalie's stusio during con.tempo curator's visit ;-)

tatiana festi /italy/,stickers

igor imhoff /italy/, animation

alessandra arno /italy/, "saveoursouls",video

24 април -събота
8.30 - 17.00 ГХГ „ Борис Георгиев” , ул „ Л.Каравелов” 1 – РАЯ – скулптура, живопис, рисунки
10.00 - 12.00 галерия „Юка”, ул „ В. Друмев” 23 – РАДОСТИНА ВЪЛЧАНОВА - „Зеленчуков десерт „Déjà vu”- фотография
14.00 – 18.00 Буларт галерия, ул „ Шипка” 22 – СИМЕОН СТОИЛОВ - “Надежда”- инсталация
14.00 – 20.00 галерия „Осем”, ул „Х. Шкорпил” 8 - НЕНО БЕЛЧЕВ – „ Силиконова идентичност ” - инсталация
12.00 – 13.00 мюзик кафе LOOK, бул.” Княз Борис I” 60 - МАРК О`ЛИЪРИ /Ирландия/- Laundromat, звукова инсталация, 11`03``
13.00 - 20.00 Фотосинтезис, бул. Цар Освободител 24 – ТЕОДОР БАЕВ – „Един обикновен ден” - фотография
14.00 - 19.00 галерия Витра, ул. Ген. Скобелев 88 -90 – ЕВГЕНИ ВЕСКОВ – живопис
15.00 – 19.00 галерия Юка , ул „ В. Друмев” 23 – АНТОНИЯ ВЕЛЧЕВА КОЛЕВА - “ Self promotion” - колажи
16.00- 19.00 галерия Ларго, ул. "Тодор Икономов" 1 – НАТАША КЮПОВА - " Дръж се !" , една история за мъжко приятелство - инсталация от рисунки и картини
17.00 - 18.00 книжарница „Шекспир и приятели”, ул „ Драгоман” 17 – АЛЕСАНДРО ПАВОНЕ /Италия / - „SUPERSATURA”, документално за един слон в Брюксел - видеоанимация, фотография /с участието на Розали Стивънс /Белгия/, анимация Марко де Санктис, куратор на проекта Джанлука Д`Инка Левис/
18.00 – 19.00 галерия Папийон, ул."Драгоман" 12 - ТАТЯНА ФЕСТИ /Италия /- “Love test” -видео, стикери
19,30 - 20.30 клуб за детско творчество „Щурче”, ул." Ангел Кънчев " 33а /до Бурлекс Тракия/ – ВЕСО ЗЛАТКОВ – „ Музика от чешмата”- музикален пърформанс
21.00- 03.00 мюзик кафе LOOK, бул.” Княз Борис I” 60 – видео фокус „ Италия” –
ИГОР ИМХОФ - “ Percorso 007 ” ; “Percorso 008”; АЛЕСАНДРА АРНО - „ Бял шум”, 1`26`` , 2007; ТАТЯНА ФЕСТИ – „Love test” ; АЛЕСАНДРО ПАВОНЕ – "Supersatura”

Saturday. 24th April
8:30 - 17:00 City Art Gallery "Boris Georgiev", 1 L. Karavelov - RAYA - sculpture, paintings, drawings
10:00 - 12:00 Gallery Yuka , 23 V. Drumev str – RADOSTINA VALCHANOVA - Vegetable delicacy "Déjà vu" - photography
14:00 - 18:00 Bulart Gallery, 22 Shipka Str - SIMEON STOILOV - "Hope" - installation
14:00 to 20:00 Gallery Osem, 8 Shkorpil str - NENO BELCHEV -'Silicone identity" - installation 12:00 - 13:00 Music Cafe LOOK, 60 Kniaz Boris I str - MARK O'LEARY / Ireland / - Laundromat, sound installation, 11` 03
13:00 - 20:00 Fotosinthesis, 24 Tsar Osvoboditel str - TEODOR BAEV -"An ordinary day -photography
14:00 - 19:00 Gallery Vitra, 88-90 Skobelev str - EVGENY VESKOV - Painting
15:00 - 19:00 Gallery Yuka, 23 V. Drumev str - ANTONIA VELCHEVA KOLEVA - "Selfpromotion "- collages
16:00 - 19:00 Gallery Largo, 1 T. Ikonomov str - NATASHA KYUPOVA -" Hold on! ", a story about male friendship - an installation of drawings and paintings
17:00 - 18:00 bookstore "Shakespeare and Friends", 17 Dragoman str - ALESSANDRO PAVONE / Italy / - "SUPERSATURA", documentary about an elephant in Brussels - videoanimation, photography /collaboration with Rosalie Stevens /Belgium /; Marco de Sanctis- animation , curator of the project Gianluca D'Inca Levis/ Italy /
18:00 - 19:00 Gallery Papillon,12 Dragoman str - TATIANA FESTI /Italy/ - "Love test"-video and stickers
19.30 - 20.30 Club for children's art "Shturche", 33a A.Kantchev str -VESO ZLATKOV - "Music from the tap" - musical performance
21:00 - 03:00 Music Cafe LOOK, 60 Kniaz Boris I str - Video Focus Italy" - IGOR IMHOF - "Percorso 007"; "Percorso 008"; ALESSANDRA ARNO - "White Noise", 1 `26 ``; TATIANA FESTI -" Love test "; ALESSANDRO PAVONE -"Supersatura"

Деница Чакалова "Без заглавие или нищо лично"

Деница Чакалова /1982,София/ завършва магистратура „Текстилно изкуство” при доц.Асадур Маркаров със специализация по педагогика в Национална Художествена Академия,София /2009/, а бакалавърската степен „Художествен текстил” придобива при проф.П.Петков във Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър”.Участва в Международно биенале на графиката,Варна/2009/,Национална младежка изложба,СБХ,София /2007/,във фестивала „Август в изкуството” в проект на тема „Дзен градина”, куратор Нено Белчев,„Изоставения басейн”,Варна /2007/,реализира дебютен проект на тема „Плодова соната” в Градска Художествена Галерия „Борис Георгиев” – Варна
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фонда за подкрепа на дебютни проекти . Спонсори са Национален Фонд Култура , Швейцарска културна програма в България „Pro Helvetia” , Гьоте институт , Фондация Култ.бг /2006/,проекта „Венецианска мозайка”,куратор Дора Дончева,галерия „Буларт”, Варна /2005/.
Работи в областта на текстила, живописта и инасталацията.Живее и работи във Варна.

Симеон Стоилов „Надежда”

Тясно и тъмно помещение, в което една червена сигнална лампа осветява буква по буква с всяко свое завъртане фразата: "Надежда всяка оставете, вие що пристъпвате тук...". Цитатът от Данте Алигиери е използван тук като игра на думи, в която е кодирано сложно философско и историческо разбиране за атмосферата и внушението на цялата инсталация. Тя визуализира краят на надеждата, ясен още на първо гледане със своя драматичен политически смисъл, но и краят на една истинска метална „Надежда”. Инсталацията е символичен монумент на една подводница, превърнала се най-спонтанно в знак на няколко наситени с политически събития десетилетия в българската история. Дарена ни от ССС� в годините на бодро братство между двете страни, подводницата е кръстена „Димитровски комсомол”. След 1989 нейният произход и история са заличени с един приет като универсален, но доста проблематичен сам по себе си акт на промяна – преименуването. Подводницата е наречена „Надежда” и остава акустирана на варненския кей едно десетилетие като бавно рушащ се и напълно непотребен символ на самата българска демокрация. В края на 90-те „Надежда” е предадена за скрап. С това свършва историята на едно тежко и ръждясало наследство, но за жалост с него почти незабелязано си отиде и надеждата на едно излъгано общество.

Симеон Стоилов
„Надежда”, инсталация

РАЯ...RAYA

РАЯ - скулптура, живопис, рисунка

куратор :Ванко Урумов

Градска Художествена галерия "Б.Георгиев"

ул.Л.Каравелов 1,Варна

работно време: 8.30- 17.00 без понеделник

изложбата ще продължи до края на месец май.

повече за изложбата на :

www.raya-sculpture-gallery.blogspot.com

Raya -sculpture,painting,drawing

curator: Vanko Urumov

City Art Gallery "Boris Georgiev"

1 L. Karavelov str,

Varna

working time: 8.30 a.m. - 5.30 p.m.

every day without monday

more for exhibition in :

www.raya-sculpture-gallery.blogspot.com

Радостина Вълчанова "Зеленчуков десерт "Déjà vu"

Зеленчуков десерт „Déjà vu” / Vegetable Dessert „Déjà vu”

В днешния забързан и високотехнологичен свят всичко става много лесно. Дори и в изкуството. И тъй като изкуство вече може да се прави много лесно, много са и хората, които го правят. В изобилието от правещи изкуство хора те все пак трябва да се откроят някак си един от друг. И за да е така, измислят какво ли не. За да впечатлят. За да бъдат различни. За да бъдат интересни.
Всъщност интересните неща са пред очите ни, а ние не ги забелязваме. Интересните неща са тези, които отдавна не считаме за интересни, защото ги приемаме за изначална даденост, която никой не може да ни отнеме. Даденост, която само употребяваме. Че дори и похапваме.
Предлагам ви един зеленчуков десерт. Предназначен е за гледане, а не за ядене. Казва се „Déjà vu”, защото вече сте го виждали безброй много пъти, но не в този вид. Продуктите за него съм избирала много внимателно, в един квартален „Плод-зеленчук”.
Сервира се в черно-бяло, изисква специално осветление.
Може да се консумира многократно.

„Déjà vu”
Пипер (още чушка) – от старобълг. пьпьрь (гр. πέπερι) – вид зеленчук с конусовидна форма, твърдо, но крехко месесто тяло, с високо съдържание на вода, множество семки с белезникав цвят. Узрява на есен. Цвят: зелен, бледо зелен до тъмно червен (в зависимост от сорта и степента на узряване); капия (червен, добре узрял пипер).
Популярни изрази: „Пипер на вкус”, „Ръгай чушки в боба”, пиперлия човек (човек с остър характер).
Популярни ястия: пиперка бюрек, пълнени пиперки (с яйца и сирене, боб, кайма и ориз), печени пиперки, пиперки с доматен сос, миш-маш, кьопоолу.

Радостина Вълчанова /1980,Варна/ е завършила Фотография в Нов Български Университет, гр. София. Председател на Сдружение за международен културен мениджмънт „Морско синьо”.Участвала е в множестмо изложи и форуми за фотография.
Живее и работи в гр. Варна

СИЛИКОНОВА ИДЕНТИЧНОСТ на Нено Белчев

СИЛИКОНОВА ИДЕНТИЧНОСТ на Нено Белчев

За последните 10 години Нено направи множество опити да се наложи на Българската художествена сцена, всичките до един безуспешни. Тази му изложба няма да се открои на този фон и ще спази традицията да бъде пълен провал. Не за първи път, художникът споделя в изложените творби кое е това, което го кара да продължи своите мелодраматични, лекосладникави и инфантилни опити да разбива с глава стената на пълното безразличие на общество, критика и колегия - безразличие, с което доскоро правеше, че е свикнал. Независимо от насмешката, с която е приеман, може би в стремежа си да намери своя наскоро загубен оптимизъм или да се отърси от комплексите си, Нено споделя: „...Вероятно всичко това трябва да бъде разглеждано като моите опити да разбера какво е изкуството, да го „осмисля” и дефинирам за себе си, като един чисто личен и „егоистичен” стремеж да премина отвъд кухото понятие и да достигна същината, истинската същност на изкуството, разтваряйки се в неговата необятност и безкрайност. Моят път през него, през всички форми, които хората са му предавали през вековете, през които неговата същност е преминавала като човешка душа, от живот в следващ, през различни тела/форми – само външни обвивки...”

Както и да е, Нено Белчев не е интересен както на Вас, на мен, така и на него самия! Но тъй като се налага да бъде представен – той и проектът му, ще се наложи да добавя неговата (както той я нарича) концепция за проекта „Силиконова идентичност” (а на снимката можете да намерите репродукция на един от представените в изложбата обекти, носещ заглавието „РИЗАТА НА ХУДОЖНИКА, С НЕЗНАЙНО КАК ИЗБИЛИ ЖЕНСКИ ГЪРДИ, КАТО СИМВОЛ НА НЕУГАСТВАЩИЯ СТРЕМЕЖ ЗА СВОБОДА”):

Да докосваш света с други ръце, да стъпваш по земята с други крака!

През цялата човешка история ръкавици, чорапи и други дрехи са скривали човешките ръце, крака и тела. Ето, че дойде време да показват, а не да крият ръцете, краката и телата ни!

Каквото е било вътре ще излезе отвън!

Има хора които цял живот са мечтали да „оставят следа” в историята или в изкуството, но не са имали необходимия талант за това. Всъщност в този живот всеки оставя „следи”, материални или не, но някой хора не осъзнават това и изпитват нуждата да се самоопределят чрез „следите” оставени от други хора. Сега Нено дава уникална възможност на тези хора да оставят същите следи, като някой много известен художник или рок-звезда или пък да поносят същото дупе като някоя известна манекенка. Това също е възможност за търсещите експериментатори да изпитат едно по-различно усещане, като влязат в „кожата” на някой друг или видят своите ръце, крака или други части от своите тела, носени от друг мъж или жена.

.: Нено Белчев :.
Мултидисциплинарен художник на свободна практика и независим куратор. Роден е през 1971 във Варна. Завършва Стенопис в Националната художествена академия в София през 1997 година. През последните няколко години Нено курира проекти и изложби в България и участва в множество международни и национални изложби. Сред последните му международни отличия са: Творчески престой в OCAT към Хе Кшянг-нинг Арт Музей, Шенжен, Китай (август – септември 2009); Творчески предстой в REDline'08_Bordering по програма в Espaço Imerge, Ideias Emergentes, Порто, Португалия (септември, октомври 2008); Стипендия от Европейската фондация за култура, специален гост на ESPACE 29 за съвременно изкуство, Бордо и Лес Ouvriers Du Чай, Sainte Foy La Grande, Франция (юли 2007); творчески престой в S-Air 2006 програма за обмен, Сапоро, Япония (януари - март 2007) и др. Негови творби са притежание на Хе Кшянг-нинг Арг Музей, Шенжен, Китай; Варненскта градска галерия; частни колекции в Англия, Япония, Канада, Украйна и др. Президент на Сдружение Видеохолика и съосновател на Международния видео арт фестивал Видеохолика (Варна).

Mark O'Leary. opVex

Mark O'Leary /1969 Cork,Ireland/ is a guitarist, composer, electronic artist and soundartist.He is a graduate of Musicians Institute of Los Angeles, and has performed in over 30 countries. His recordings have been released on eight different labels: Aucourant Records, Leo Records, FMR, Ayler Records, Creative Sources, rekonstrukt, TibProd Italia and Cleanfeed. His music has received critical praise from The Wire, The Guardian, Jazzwise, Downbeat and Sunday Tribune. Working in an area he terms Post-Jazz, his music features different elements drawn from ambient, post-industrial, electronica, contemporary, post-punk and improvised jazz. He has performed his own compositions in the fields of Ambient Post Industrial Landscapes and Minimal Techno. He has an interest in urban environmental field recording and the unique properties urban environments evoke. He has also composed and performed string quartets, as well playing with many of the major voices in contemporary jazz and elecronica, he is an ambient guitarist in the post-Eno/Hassell/ECM genre. He also creates installation sound works, one of which opVex was presented in Wexford Opera House and in New York.

opVex , sound installation,2`24``
opVex is a multi-faceted, multi-idiomatic soundscape. It has textural elements using bowed guitar, electronics, percussion and computer manipulations, this morphs into a brief intense feedback and power chord section evoking post-punk energy. opVex triadic melodic phrase structure is chant based, it could come from the Terraces of a Sports Ground or the Pygmy tribes of West Africa.