Симеон Стоилов „Надежда”

Тясно и тъмно помещение, в което една червена сигнална лампа осветява буква по буква с всяко свое завъртане фразата: "Надежда всяка оставете, вие що пристъпвате тук...". Цитатът от Данте Алигиери е използван тук като игра на думи, в която е кодирано сложно философско и историческо разбиране за атмосферата и внушението на цялата инсталация. Тя визуализира краят на надеждата, ясен още на първо гледане със своя драматичен политически смисъл, но и краят на една истинска метална „Надежда”. Инсталацията е символичен монумент на една подводница, превърнала се най-спонтанно в знак на няколко наситени с политически събития десетилетия в българската история. Дарена ни от ССС� в годините на бодро братство между двете страни, подводницата е кръстена „Димитровски комсомол”. След 1989 нейният произход и история са заличени с един приет като универсален, но доста проблематичен сам по себе си акт на промяна – преименуването. Подводницата е наречена „Надежда” и остава акустирана на варненския кей едно десетилетие като бавно рушащ се и напълно непотребен символ на самата българска демокрация. В края на 90-те „Надежда” е предадена за скрап. С това свършва историята на едно тежко и ръждясало наследство, но за жалост с него почти незабелязано си отиде и надеждата на едно излъгано общество.

Симеон Стоилов
„Надежда”, инсталация