Зеленчуков десерт „Déjà vu” / Vegetable Dessert „Déjà vu”
В днешния забързан и високотехнологичен свят всичко става много лесно. Дори и в изкуството. И тъй като изкуство вече може да се прави много лесно, много са и хората, които го правят. В изобилието от правещи изкуство хора те все пак трябва да се откроят някак си един от друг. И за да е така, измислят какво ли не. За да впечатлят. За да бъдат различни. За да бъдат интересни.
Всъщност интересните неща са пред очите ни, а ние не ги забелязваме. Интересните неща са тези, които отдавна не считаме за интересни, защото ги приемаме за изначална даденост, която никой не може да ни отнеме. Даденост, която само употребяваме. Че дори и похапваме.
Предлагам ви един зеленчуков десерт. Предназначен е за гледане, а не за ядене. Казва се „Déjà vu”, защото вече сте го виждали безброй много пъти, но не в този вид. Продуктите за него съм избирала много внимателно, в един квартален „Плод-зеленчук”.
Сервира се в черно-бяло, изисква специално осветление.
Може да се консумира многократно.
„Déjà vu”
Пипер (още чушка) – от старобълг. пьпьрь (гр. πέπερι) – вид зеленчук с конусовидна форма, твърдо, но крехко месесто тяло, с високо съдържание на вода, множество семки с белезникав цвят. Узрява на есен. Цвят: зелен, бледо зелен до тъмно червен (в зависимост от сорта и степента на узряване); капия (червен, добре узрял пипер).
Популярни изрази: „Пипер на вкус”, „Ръгай чушки в боба”, пиперлия човек (човек с остър характер).
Популярни ястия: пиперка бюрек, пълнени пиперки (с яйца и сирене, боб, кайма и ориз), печени пиперки, пиперки с доматен сос, миш-маш, кьопоолу.
Радостина Вълчанова /1980,Варна/ е завършила Фотография в Нов Български Университет, гр. София. Председател на Сдружение за международен културен мениджмънт „Морско синьо”.Участвала е в множестмо изложи и форуми за фотография.
Живее и работи в гр. Варна
В днешния забързан и високотехнологичен свят всичко става много лесно. Дори и в изкуството. И тъй като изкуство вече може да се прави много лесно, много са и хората, които го правят. В изобилието от правещи изкуство хора те все пак трябва да се откроят някак си един от друг. И за да е така, измислят какво ли не. За да впечатлят. За да бъдат различни. За да бъдат интересни.
Всъщност интересните неща са пред очите ни, а ние не ги забелязваме. Интересните неща са тези, които отдавна не считаме за интересни, защото ги приемаме за изначална даденост, която никой не може да ни отнеме. Даденост, която само употребяваме. Че дори и похапваме.
Предлагам ви един зеленчуков десерт. Предназначен е за гледане, а не за ядене. Казва се „Déjà vu”, защото вече сте го виждали безброй много пъти, но не в този вид. Продуктите за него съм избирала много внимателно, в един квартален „Плод-зеленчук”.
Сервира се в черно-бяло, изисква специално осветление.
Може да се консумира многократно.
„Déjà vu”
Пипер (още чушка) – от старобълг. пьпьрь (гр. πέπερι) – вид зеленчук с конусовидна форма, твърдо, но крехко месесто тяло, с високо съдържание на вода, множество семки с белезникав цвят. Узрява на есен. Цвят: зелен, бледо зелен до тъмно червен (в зависимост от сорта и степента на узряване); капия (червен, добре узрял пипер).
Популярни изрази: „Пипер на вкус”, „Ръгай чушки в боба”, пиперлия човек (човек с остър характер).
Популярни ястия: пиперка бюрек, пълнени пиперки (с яйца и сирене, боб, кайма и ориз), печени пиперки, пиперки с доматен сос, миш-маш, кьопоолу.
Радостина Вълчанова /1980,Варна/ е завършила Фотография в Нов Български Университет, гр. София. Председател на Сдружение за международен културен мениджмънт „Морско синьо”.Участвала е в множестмо изложи и форуми за фотография.
Живее и работи в гр. Варна
No comments:
Post a Comment